KONSTANTIN KOSTOV: 2014

НАЦИОНАЛНИ ЕСЕННИ И3ЛОЖБИ ПЛОВДИВ 2014

NATIONAL AUTUMN EXHIBITIONS PLOVDIV 2014

ОТСТРАНЕНИ СИСТЕМИ / ESTRANGED SYSTEMS

Урбанистичното желание и изкушение да получиш анонимност срещу лимита на индивида да остави знак на съществуването си. Парижкият бизнес квартал La Défance с перфектният си урбанистичен проект създава усещане за враждебност , а в средата му чаровният le caourrsel нормализира, връща човешкото. Случайните ,уж, графити по улиците като елемент на съвременният, господстващ на земята хомосапиенс, са новият език, с който той общува индиректно със себеподобните си. Постоянното присъствие по масите на парижките кафенета сега е самоцел. Не е ясно дали някой е успял да открадне петте си минути наслаждение и съзерцание и е изчезнал безследно, загубен отново във тълпата. А там някъде неговите мисли, страсти и желания, оставени на масата тлеят. Животът се забърза, въртележката не спира да се върти. Желанието на всеки да бъде някъде другаде го ограничава само със забит нос в iphone-а, а той фалшиво е подлъган, че едновременно е на всяка точка по света. Всъщност не се и помества, а и няма да има това желание. Мечтаехме за глобализация, а получихме дехуманизация. Личността и нейните естествени състояния, все пак отвръщат на удара - мечтите и надеждите се запазват у някого. Обезпокоителното е, че този някой може никога да не бъде забелязан.

Светът става все по- обитаем, все по-населен, ние се множим... Да запазиш човешки ценности и естествени ходовена битието е все по-трудно. Запънали краката пред естествения ход се себераздуваме. Копнеем за безгранично отваряне на възможностите на съзнанието ни. Заемането на огрмони полета на знание, информираностт. Вкопчване в паралелни реалности и префекцизирането им до такава степен,че някои живеят от сутрин до вече в тях. Всяко едно желание за мултиплициране... всичко това имам усещането, че ни направи сами (а пространството празно). Искахме да сме повече хора, но човешката ни същност избледня, опитахме се да си го направим удобно, а изпитваме истеричен дискомфорт, опитахме да изберем реда , да си създадем свобода, а сега бягаме от творението си. Анархията ни помете и ни стъпи на врата. Построихме огромните мравуняци и след това пожелахме да не бъдем мравки. Огромните мегаполиси с икономическата си сладост привличат все повече мухи на меда. Тази множественост, този човешки „разкош“, тази лудница, които пускат сякаш ток

по вените ти , моментално те грабва, усещаш ароматите, усещаш вкусовете им. Завиваш зад някой ъгъл на лабиринта, откриваш още толкова, попиваш светлини, шумове те разтърсват, забърсваш и попиваш всичко. След първите две три попивания всичко е наред, но рано или късно, някое петно или някой разлив ти идват в повече. Спираш.Настръхваш. Но този път не е от този ток във вените ти. Усещаш, че си се загубил в собствената си пренаситеност. Бил си толкова алчен, че е късно да скромничиш. Вече всеки шум те реже като бръснарско ножче, всеки аромат те кара да повръщаш, всяка яркост - да си мечтаеш да ослепееш. Новини, мисли, разговори, претенции са като мрежа, от която бягаш.Тогава този „мравуняк“ и всички негови „мравки“ разтварят малката си пролука и ти дават безценната си възможност да бъдеш анонимен. Шумовете спират, всички движения сякаш утихват. Ти не си важен, ти си просто гост - ти не искаш да си важен, искаш да си гост. Просто се забавляваш, умерено се наслаждаваш, умерено стъпваш. Острата болка от наскорошните спомени-преживявания ти напомня много внимателно какво ще платиш, ако се върнеш. Но тогава когато отидеш и там във другият избор, виждаш, намирисваш,предвкусваш и усещаш, че нито си искал да бъдеш анонимен, нито си искал да бъдеш всички останали.Тогава разбираш, че някъде си някъде там между лъскави витрини, празни прозорци има дребни детайли, знаци на съвременната култура .Всичко това е лек намек, леко намигане, лек вопъл, че някой някъде там съществува и тъй като е изгубил първоначалния начин се налага да открие нов. За миг можеш да станеш приятел с чакащ на спирка, в друг можеш да станеш враг, ако погледнеш пряко в очите на минъвач.Буташ някого

в метрото, обръщаш се да се извиниш, а виждаш че той те е подминал и дори не те е забелязал. Ненормалното е нормално, нормалното е ненормално. Започваш да се чувстваш в безтегловност. Все пак човечността, личността, душата отвръщат на удара. Някъде там, малък проблясък, приказни думи, оптични измами, магични ситуации, романтични жестове... отново, но с друг поглед разбираш, че вече трептиш.

Париж! Влюбих се във този град още по-щастлив бях, когато той отвърна по същият начин. Това е една любов с всеки нюанс, но и с ярки акценти. Минорно и мажорно сляти в едно - разпиляват те и те събират, отнасят те и те довеждат отново до този, който си бил. Това се опитах да уловя в картините си.

В картината си "Приказка без край" и "Petit Louvre". Намерих магичните

опити и елементите на връщане към приказното, който седяха изразяно в смущаващите сюжети на урбанизираната претенция. В картините "Място за дишане" и "Person /Payant" обърнах особено внимание на грубата намеса и безскрупулното покритие върху утилитарни съоръжения - истеричното желание за оставяне на следа. Дали е неотстранима щета, несмущаема небрежност или примирение и смирение пред неизбежното?

Тези акценти станаха водещи за изразяването ми в серията от платна, които представям.Това са впечатления, които синтезираха в мен усещането, че продължението на човечкото развитие не е линеен вектор, а своеобразни спирали с неочаквани криви на завръщане към естествените нужди на Аз-а.

Константин Костов

Urban desire and temptation to get anonymity are against the limit of the individuality to leave a sign of their existence. Paris business district of La Défance its perfect urban designed, but creates a feeling of hostility - in the middle its charming “Le caourrsel”, which back human normality. Random (ostensibly) graffiti on the streets as part of a modern, dominant land, Homo sapiens are the new language with which he communicates indirectly with his own kind. Constant presence at the Parisian cafe tables is an end in itself. Anyone who tried to steal five minutes of enjoyment and contemplation, disappeared without a trace, lost again in the crowd. And somewhere thoughts, passions and desires are left on the table. Life is hurried, the carousel continues to spin. The desire of everyone to be somewhere else to confine it with his nose in a iPhone, and he is falsely seduced that he is simultaneously anywhere in the world. He stays still, and would not have desire to move. Dream of globalization received dehumanization. Personality and its natural conditions still Strike Back - hopes and dreams are stored in someone. Alarmingly, this one may never be seen.

The world is becoming more livable, more populated; we multiply ... Keeping human values and natural development being is increasingly difficult. Extend legs at front of the natural forces we self-extend. Hunger - needs for infinite possibilities. Borrowing will be a large field of knowledge. Locked in parallel realities and perfect them to such an extent, that some prefer to live longer in them. We wanted to be more humans, but our human nature faded. We try to do it more comfortably, but feel hysterical discomfort, we tried to choose the order to create freedom - and now run by his creation.. Built large nests and then asked not to be ants. Huge metropolis with economic sweetness attracts more flies to the honey. This multiplicity, this human "luxury, this madhouse - that charge current electricity in your veins, instantly grabs you with aromas, tastes... You turn from a corner of the maze and you find more possibilities to lose yourself -so asked lights, noises - they shake you and you haven’t choice, wipe and absorb everything. After the first two three absorbs everything is fine, but sooner or later, any spot or spill become the last drop of your full cup. Stopped! Goosebumps! Feel that you are lost in your own super saturation. You were so greedy that later prude. Now every noise becomes a cut like a razor blade, each fragrance makes you puke, brightness make you dream for blindness. News, thoughts, conversations, claims are as a network from which you try to escape. Then this "ant" and all "ants" dissolve her little gap and give you invaluable opportunity to be anonymous. The noises stop and all movements seemed still. You're not important, you're just a guest - you do not want to be important, you want to stay as guest. Just have fun, enjoy mild, moderate step. Acute pain of recent memories and the last experiences remind you very carefully what you will pay if you get back. But then when you go there in no choice, you see smack anticipation and feel that neither wanted to be anonymous, neither wanted to be as everyone else. Then you found somewhere out there between the shiny windows, empty windows have small details, signs of contemporary culture. This is a hint, a little nod; a slight cry of someone somewhere there who lost the original way to communicate and try to find a new one. For a moment, you can become a friend with the person waiting at the bus stop, in another you can become an enemy, if you look directly into the eyes of someone who pass you on the street. You push someone in subway, turn to apologize, and see that he is passed over and not even noticed. Abnormal is normal, normal is abnormal. You start to feel weightless. However humanity and personality of the soul strike back. Somewhere, a small flash of fairy words, optical illusion, magical situations, romantic gestures ... again, but with another point of view, you realize that you already oscillate.

Paris! I felt in love with this city and even happier I was when it did the same. This is a love with every nuance, but with bright accents. Minor and major merged into one - they scattered and they collect, they refer and they brought back to who you were. That is what I tried to capture in my paintings.

In paintings: "The Never-ending Story" and "Petit Louvre" I found magic trial and return to the elements of the fairy, who were disquieting cut in the urbanized claim. In the paintings: "Breathing room" and "Person / Payant" I paid particular attention to the heavy-handedness and unscrupulous coating on utilitarian facilities as hysterical desire of someone to leave a trace. Is it fatal damage, undisturbed negligence or resignation and humility before the inevitable?

These accents were leading to expressing my series of paintings that are present. Those impressions synthesized in me the feeling that the continuation of human development is not a linear vector and whimsical spirals with unexpected curves return to the natural needs of the Self.

Konstantin Kostov

KONSTANTIN KOSTOV

петък, 19 декември 2014 г.

Константин Костов for project Imago Mundi supported by Benetton Foundation.

вторник, 9 декември 2014 г.

Константин Костов / Konstantin Kostov ESSL art award nominne exhibition

събота, 1 ноември 2014 г.

'Paris View' acrylic on canvas 2014: Константин Костов / Konstantin Kostov

петък, 17 октомври 2014 г.

Константин Костов / Konstantin Kostov in GROUP EXHIBITION AT ARTCENTER HUGO VOETEN 'MY NAME IS ARTIST' , HERENTALS, BELGIUM

четвъртък, 21 август 2014 г.

Константин Костов: "Моята отстранена система“ е преживяването ми в Париж

Константин Костов: концепт за НАЦИОНАЛНИ ЕСЕННИ И3ЛОЖБИ ПЛОВДИВ 2014 / Konstantin Kostov: Concept for NATIONAL AUTUMN EXHIBITIONS PLOVDIV 2014

вторник, 19 август 2014 г.

Поетични илюзии: "В кавички"Приятно затварящите кавичкина въобра...

понеделник, 18 август 2014 г.

Поетични илюзии: Ще се увивам и оплитам,гъна се като тъкан на ни...

вторник, 5 август 2014 г.

Поетични илюзии: Kато в онзи мит за ендрогилаполовината си търси п...

четвъртък, 3 юли 2014 г.

Konstantin Kostov Person-Payant - 190x170 акрил върху платно 2014 Константин Костов

Konstantin Kostov - Място за дишане - 190x170 акрил върху платно 2014

Константин Костов: фотограф Трепка Петкова

Архив на блога

Последователи

петък, 19 декември 2014 г.

вторник, 9 декември 2014 г.

събота, 1 ноември 2014 г.

петък, 17 октомври 2014 г.

четвъртък, 21 август 2014 г.

вторник, 19 август 2014 г.

понеделник, 18 август 2014 г.

вторник, 5 август 2014 г.

четвъртък, 3 юли 2014 г.